Опазване на белия щъркел

 

Често срещано явление е по стълбове на електроразпределителната мрежа е птиците да си изграждат гнезда. За индивидите от вида Ciconia ciconia – бял щъркел е характерно всяка година да се връщат в собственото си гнездо като добавят нови клонки, именно поради тази причина с времето гнездата им увеличават размера си. Възможно е гнездата да бъдат изградени изключително близо до проводниците на стълбовете или под въздействие на теглото си да се наклонят. Това е предпоставка за възникване на пожар или съответно аварийна ситуация, което води до прекъсване на електрозахранването, може и пернатите да пострадат.

Друга възможна ситуация е възникване на авария на стълб, на който има изградено гнездо /без то да е причината за аварията/. Ако гнездото се намира на малко разстояние до проводниците би затруднило отстраняването на повредата, т.е. индиректно влияе върху продължителността на прекъсването.

Птиците от вида Ciconia ciconia – бял щъркел са под юрисдикцията на Закона за биологичното разнообразие и не са позволени своеволни дейности.

 

Мерките, които могат да се приложат, са повдигане върху метална платформа на рискови щъркелови гнезда. При тези действия гнездото се поставя върху предварително изработена метална платформа. Конструкцията на която е съгласувана с Регионалната инспекция по околна среда. С нея се цели да се увеличи разстоянието между гнездото и проводниците на стълба, както и да се възпрепятства наслагване на клечки и разширяване на гнездото в посока към проводниците. При поставяне на металните платформи съгласно инструкциите на РИОСВ е необходимо поне 1/3 от субстанцията на гнездото да бъде преместена върху платформата. Чрез поставяне на тези платформи се минимизира и възможността гнездото да се наклони под действие на тежестта си и да застраши сигурността на доставяната електрическа енергия.

 

При монтиране на метални платформи за повдигане на рискови щъркелови гнезда има специални изисквания – подава се заявление за разрешение до Министерството на околната среда и водите и едва след получаване на съответното разрешително, може да се пристъпи към конкретни действия. Срокът за монтаж е строго определен – септември – февруари, когато птиците (щъркелите) са извън нашата страна.

Опазване на грабливи птици

Стълбовете от електроразпределителната мрежа се явяват подходяща спирка за почивка на птиците. При птици с по-големи размери, обаче се появява проблема, че при разперване на крилата си, те се опират в неизолирани проводници, което води до смърт на индивида, причинена от електрическия ток. Това може да доведе и до възникване на аварийна ситуация и прекъсване на захранването.

Мерките, които могат да се приложат, са поставяне на изолационни покрития върху неизолирани проводници на „проблемни места“. По този начин се предотвратява смъртта на птиците и се минимизира риска от възникване на аварийна ситуация.

Друг възможен подход, който също понякога се практикува за малки участъци, е подмяната на неизолирания проводник с изолиран усукан проводник.

В определени ситуации се прилага и монтиране на метални „гребени“, които не допускат птиците да кацат на стълбовете.

Основни адресати на прилаганите по-горе мерки са лешоядите.

 

Лешоядите са сред най-големите птици в България като размерите им варират в зависимост от вида. Хранят се само с трупове и никога не нападат диви и домашни животни. По този начин лешоядите предотвратяват разпространяването на опасни болести за хората и животните.

В миналото на територията на нашата страна са се срещали четири вида лешояди – белоглав, черен, египетски и брадат. Към момента черният и брадатият лешояд са изчезнали като гнездящи от страната, а белоглавият и египетският са изключително редки. Именно поради тази причина, ние от ЧЕЗ Разпределение, заедно с нашите партньори от контролните органи и неправителствените организации, полагаме специални грижи с цел тяхното опазване.

Нашите партньори

По проблемите на биологичното разнообразие „ЧЕЗ Разпределение България“ АД работи в тясно сътрудничество с Министерството на околната среда и водите, Регионалните инспекции по околна среда и води, различни неправителствени организации в лицето на: СНЦ „Зелени Балкани“, Българско дружество за защита на птиците, Фонд за Дивата флора и фауна, Дружество за защита на хищните птици, Фондация „Дивите животни“.