"Енергийното поведения на обществото се променя чрез усилията на всички в обществото"
Интервю с г-н Кольо Колев – изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност, специално за сайта на ЧЕЗ

Какви мерки предприема държавата за насърчаване на своите граждани да спестяват енергия?

            Основните мерки за насърчаване на гражданите у нас са:

            -          освобождаване от данък на сгради, които имат сертификат за енергийна ефективност категория "А" и "Б" съответно до 10 и до 5 години,

            -          облекчени кредити за енергийна ефективност в бита с до 50 % грант,

            -          задължително етикетиране на битовите електроуреди по отношение на консумацията на енергия,

            -          въвеждане на стандарти за минимална енергийна ефективност на електроуреди, котли за отопление и т. н.,

            -          подпомагане на проекти за енергийна ефективност в индустрията чрез оперативна програма "Конкурентоспособност" и  в бита чрез оперативна програма "Регионално развитие" и т. н.

            -          развитие на удобен и енергоефективен обществен транспорт, включително развитие на подземния градски транспорт, стимулиране на трафика чрез „зелена вълна”, различно времетраене на светофарите, алеи за  велосипеди, електромобили, електроскутери и т. н.

            Основният стимул за гражданите е намаляването на сметките им за енергия, които неизбежно ще стават  все по-скъпи  поради ограничените запаси на най-ценните енергийни ресурси  - нефт и газ. Ето защо преди всичко стои въпросът за промяна на нагласите и съзнанието – както на гражданите така и на администрацията.

            Може ли да дадете пример за държавни програми и от къде може да се почерпи повече информация?

               АЕЕ подготви и изпълни три годишни Целеви програми за енергийна ефективност в сгради за периода  2006 - 2008 г. Бяха извършени обследвания за енергийна ефективност със средства от държавния бюджет на сгради държавна и общинска собственост, подлежащи на задължително сертифициране. В резултат на изпълнението на програмите бяха обследвани общо 1181 държавни и общински сгради. Това са предимно учебни заведения, болници, детски градини и ясли, домове за хора в неравностойно положение, читалища, театри, библиотеки, административни сгради и др. Според нашите анализи, очакваните икономии след въвеждането на мерките по енергийна ефективност, са в размер 490,36 GWh/год. С готовите обследвания може да се кандидатства за финансиране на мерки по енергийна ефективност по оперативни програми на ЕС и други финансовите източници.

            Също така  друг пример е Националната програма за обновяване на жилищния фонд на МРРБ, която действа до 2020 година.

Друга форма на подпомагане са данъчните облекчения, които споменах. Според Закона за местни данъци и такси сградите със сертификат „А” и „Б” се освобождават от данък сгради до 10 и до 5 години.

            От месец  юни 2011 г. стартира нов частен европейски фонд, който ще подпомага общините в санирането на сградите. Също така от месец юни в България тръгва нова кредитна линия “Енергийна ефективност в дома” на ЕБВР и гранд от Международния фонд Козлодуй.

            Какви са последиците от прекомерната употреба на енергия?

            Първата последица е увеличаването на добива и вноса на горива, от което следват:

-          нарастване на разходите за покупка на вносни горива и износ на национален доход към външни доставчици и съответно на дефицита по текущата сметка,

-          нарастване на натиска върху бюджета от повишаващите се цени на горивата,

-          забавяне на нарастването на доходите на населението, отразяващото се най-силно върху групите с ниски доходи,

-          енергийна зависимост на страната и влошаване на възможността за провеждане на независима външна политика,

-          несигурност на доставките на горива, водеща до несигурност по цялата верига икономически дейности в страната,

-          затруднена диверсификация на доставките на горива, поради повишените им обеми.

            Друга последица е необходимостта от изграждане на нови генериращи мощности, от което следват:

-          допълнителни обществени разходи, в някои случаи изискващи задължително изкупуване на произведената енергия на непазарни цени,

-          увеличени емисии на вредни вещества,

-          затруднено развитие на малки и средни местни фирми за сметка на големи чужди корпорации, ангажирани в изграждането на големи инфраструктурни обекти.

            В резюме отговорът е: влошаване на конкурентоспособността на икономиката поради нарастване на енергоемкостта на продукцията, нетрайно подобряване на енергийния комфорт, влошено състояние на околната среда, водещо до нездравословни условия за живот и труд.

            Какви са базовите стъпки, които хората трябва да предприемат, за да живеят енергоспестяващо?

            Най-лесно и най-евтино е хората да променят поведението си, да станат по-практични. Това зависи от всеки човек, от промяната на навиците, поведението и културата. Например да използват обществения транспорт вместо личния автомобил. Да намаляват ненужно високите температури на отопляваните помещения през зимата. Ако вместо с 23° C се отопляваме с 22° C пестим около 5 % от енергията за отопление годишно. Да не се отопляват и осветяват незаети помещения, да се изключват компютрите, зарядните устройства  и т. н.  Да напомним практичния избор на енергоспестяващи домакински уреди и замяна на старите, смяната на едисоновите  крушки с енергоспестяващи,  изборът на енергоефективни превозни средства. Тези мерки не ограничават комфорта, но намаляват разходите по поддържането му.

            Най-големи спестявания могат да бъдат постигнати с подобряване на изолацията на сградите, ефективни отоплителни уреди, термопомпи, битови уреди и осветителни тела от висок клас.

            Какви са добрите практики в другите европейски държави? Има ли програми, които дават привилегии на гражданите, които пестят енергия?

            Навсякъде в Европа пестенето на енергия е от първостепенно значение  за самия потребител, който съзнателно променя своите навици, за да ограничи енергийните си разходи.

            Разбира се, държавите – членки на ЕС финансират различни кампании, прилагат   различни програми за стимулиране на спестяването на енергията при  крайните потребители и за използването на  възобновяеми източници на енергия.  

            Успешен пример е испанската програма  "UniónFenosa”, в която се използва концепцията  „Показалец на енергийната ефективност”. Енергийните доставчици информират около 60 000 частни абоната за тяхната енергийна консумация, вредни навици за разходване на енергията, препоръки за пестене на енергия и др. От тези данни компанията енергиен доставчик изготвя отделни доклади за енергопотреблението на всяко жилище, придружени от съвети как да се пести и използва по-ефективно енергията. Между абонатите се избират тези с най-добри показатели и съответно им се дават съответни бонуси за намаляване на техните сметки. Тази програма работи от 2004 година и благодарение на нея е постигнато намаляване на енергопотреблението с 1,5%, което годишно се равнява на 3.590.000 kWh .

            Австрийска програма „Solar Heat” стимулира монтажа и използването на слънчеви топлинни колектори за еднофамилни сгради. В момента в Австрия 15% от всички еднофамилни сгради имат слънчев топлинен колектор. Целта на програмата е да се стимулира използването на соларни инсталации и в другите 85% сгради чрез субсидии в размер на 20-30% от стойността на оборудването, отпускани от правителствата на провинциите и фирмите, производителки на тези системи.   В Австрия съществува и специализиран „Климатичен и енергиен Фонд”, за стимулиране на спестяването на енергия и прилагането на ВЕИ в жилищния фонд, който за периода 2007 -2010 година е бил в размер на 500 Милиона евро.  

            Голяма част от добрите практики имат образователен и информационен характер. Например, във Великобритания функционират регионални консултантски центрове за съвети към гражданите. Тази практика е позната също в Норвегия, Австрия, Франция, където се провеждат постоянни курсове за обучение и медийни кампании. 

Според Вас, от къде започва енергоспестяването: от промяна на навиците на отделния човек или от цялостната политика на държавното управление в тази насока?

            За промяната на енергийното поведения на обществото са необходими усилията на всички в обществото. Това е един сложен процес, който обхваща всички – като започнем от  държавата и стигнем до отделния човек. Основна роля за тази промяна играят дейностите, които информират обществото за новите енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници, както и за убеждаването на гражданите да променят поведението си  към рационално използване на енергията. Роля имат информационните кампании, семинарите, конференциите, представящи резултатите от добрите практики както в Европа, така и в България. В това отношение през 2010 АЕЕ има принос като организатор и участник в над 10 информационни кампании, регионални, общински и национални семинари, в рамките на съвместни европейски проекти и програми.