История

1879 г. - Първата година в съвременната история на България. Тогава е приета Търновската Конституция, Александър Батемберг е избран за Княз на българите, а начело на първото българско правителство е Тодор Бурмов. Това е същата година, в която София е провъзгласена за столица на младото българско княжество. Целта на тогавашната общинска управа е да благоустрои града, така че да не остане спомен за тъмните векове на турското иго. Затова и 1/3 от първия бюджет на столицата от 153 890 франка се заделя за “уличното освещене градско и увеличаване числото на фенерите му”. Грижата за осветлението на града е сред приоритетите на общинската управа още преди утвърждаването на идеята за използване на електричество за уличните лампи на София.

1879 г. - Томас Едисон открива електрическата крушка с нажежаема жичка.

1 юли 1879 г. - Светва първата електрическа крушка в България по случай възкачването на престола на княз Александър Батемберг. По този повод пловдивският вестник “Марица” в рубриката си “Български отдел” пише: “Вчера стана една превъзходна илюминация. Градината, която се намира срещу палатата, бе великолепно украсена... Доктор Димитър Моллов достави из Виена апарати и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветляваше всичката градина и градския часовник... Разноцветни фенери, от които повечето бяха накачени на особени жици, които съединяваха върха на павилиона с разните окружающи дървета и съставляваха един прекрасен конически вид, от който се разпростираха лъчи се съединяваха с онези на електрическото слънце.” Допуска се, че описваното от в-к “Марица” “електрическо слънце” е било лампа с въгленови електроди.

Историческото събитие от 1879 г. е не само първото използване на електрическото осветление в България, а вероятно и на Балканския полуостров. През тези години, когато “магическата светлина” се откроява тук - там в новоосвободена България, се раждат първита открития на електротехниката. Те дават силен тласък за въвеждането на електричеството живота.

Това е времето, когато класическата електрическа лампа токущо е открита.

1889 г. - Доливо-Доброволски открива трифазния променливотоков двигател.

12 юли 1890 г. - Кметът Димитър Петков (1888-1893 г.) назначава комисия, която да проучи възможностите за осветление на София с електричество. Комисията препоръчва да бъде изградена водна електрическа централа на реките Боянска и Владайска. Препоръчва се градската мрежа да бъде подземна (кабелна), като предвидливо се оразмери с товар три пъти по-голям от първоначалния. Разпределението на светлината щяло да се управлява от централен пункт и да бъде свързано с телефонна връзка с централата.

Прогресивната идея за улично електрическо осветление принадлежи на кмета Димитър Петков.Той се нагърбва с амбициозния проект да преустрои града като му придаде модерен европейски облик с електрически лампи по улиците. По това време повечето големи градове в Европа се осветяват с газени фенери. Кметът и Столичната община пренебрегват газта и провеждат допитвания до редица фирми относно възможностите за електрическо осветление на града. И въпреки съмненията на видни личности, сред които и проф. Константин Иречек, проектът е осъществен. С активната подкрепа и лична ангажираност на министъра на вътрешните дела Стефан Стамболов “...сънищата за прокарване на електрическо осветление с помощта на Боянската водна сила” стават реалност

1891 г. - Осъществява се първото трифазно пренасяне на електрическа енергия (променлив ток) за изложението във Франкфурт на Майн (Германия) на напрежение 16 kV, на разстояние 175km и преносима мощност 147,2 kW (200hp).

Юли 1891 г. - Фирмата “Ганц и Сие” печели първия търг за реализирането на мащабния проект за улично осветление. Една година по-късно започват строителните работи по първата електрическа централа на България - ВЕЦ “Бояна”.

Април 1898 г. - Започва изграждането на ВЕЦ “Панчарево” на р. Искър. Започват и подготвителните работи по електрическата мрежа на града – трафопостове, кабелни линии за високо и ниско напрежение и улични стълбове.

1 ноември 1900 г. - Панчаревската централа е пусната в експлоатация, а заедно с нея и електрическото осветление на София. Поставя се началото на общественото електроснабдяване в България. Така столицата на България се нарежда сред първите градове в Европа, които широко използват електроенергията за обществени нужди.

По това време София е с население от 68 000 души, които приветстват новата градска придобивка с пищно тържество, което ознаменува символично и края на тъмните години в историята на Отечеството ни. Първите частни абонати на електрическото осветление са само 17. Но интересът към електричеството нараства лавинообразно, така че още през следващата година броят на абонатите достига 250.

1 ноември 1900 г. - Започваредовната експлоатация на електрическата мрежа на София.

1901 г. - Производството на електроенергия вПанчаревската централа е 2,5х10/6/ kWh, а потреблението - 1,4х10/6/ kWh. Електроснабдителното предприятие захранва 249 абоната, 600 лампи на уличното осветление и електрическия трамвай.

1906 г. - Кметът на Плевен Тодор Табаков поставя за първи път идеята за електрифицирането на града.На 2 април 1907 г. е обявен публичен търг с тайна конкуренция за наемане работата по електрифицирането. Търгът не се провежда, поради неспазване на закона. Няколко месеца по-късно е обявен нов. Но на 9 май 1908 г. общинският съвет е разтурен, Тодор Табаков снет от кметския пост, реализирането на взетите решения отложено.

1910 г. - Кметът на Плевен Ангел Данов поставя отново на вниманието на съвета въпроса за електрифицирането на града. Обявен е търг, на който се явяват само две фирми “Сименс” и “Шукер-Веркер”. Предпочетена е фирмата “Шукер-Веркер”. Нещата са задвижени. Общинският съвет е уверен, че след една година Плевен ще бъде сред малкото електрифицирани градове. Поради започването на войните за национално обединение /1912-1913, 1915-1918/ това начинание се отлага във времето.

1914 г. - Във връзка с необходимостта от увеличаване на производството от рудниците към Мини "Перник" в тях са инсталирани първите електрически мощности. Пуснат е в действие генератор 55 kV, който работи до 1925г. и дава енергия на миньорските жилища около самите рудници.

1 януари 1918 г. - Електрическият отдел при общината, който е контролирал концесионните дружества, изградили електроснабдяването на столицата, прераства в Дирекция на трамваите и осветлението.

1921 г. - Община Фердинанд (Монтана)възлага на Архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София изготвянето на проект за електрификация на града. Няколко години по-късно се сключва договор с “Никола Сапунджиев и Сие” от гр. Фердинанд за електроснабдяването на града, който се осветлява с електричество през септември 1928 г.

1923 г. - Светва първата електрическа крушка в Горна Джумая, когато братя Розен доставят дизелов агрегат за градското кино и за улично осветление.

1924 г. - По времето на кмета Иван Миндиликов построяването на електрическа централа и електрифицирането на Плевен се превръщат в главна задача на общинското управление. Благодарение препоръката на Цар Фердинанд, Виенската централа на фирма “Бергман” изпраща главния директор Хаслер да започне преговори. Договорът е подписан на 7 ноември1925 г. На 30 май 1926 г. е положен основният камък на централата, на 13 януари 1927 г. е пусната пробно в действие, а на 11 август 1928 г. е окончателно приета и твърде бързо заема важно място в стопанското развитие на града.

1924 г. -  Започва обществената електрификациявБотевград. Тогава търговско-индустриалното дружество пуска в експлоатация дизелова ел. централа с мощност 400 kW

1925 - 1940 г. - Периодът е тясно свързан с използването на електроенергия от построените по р. Рилска електроцентрали. Преносът на електроенергия е осъществен с въздушни електропроводи 60 kVс дължина 100 km.

1926 г. - Начало на електрификацията на Софийска област ( до края на 1999г. Софийска област съвпадаше изцяло със структурата, обхващаща четирите ярко обособени стопанско-географски региона - бившите Софийски, Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски окръзи, които в момента са самостоятелни административни центрове).Тогавастава сливането на АД "Орион", формирано през 1922г. с АД "Гранитоид". Дружеството е пряк инвеститор на ВЕЦ "Рила", ВЕЦ "Пастра", ВЕЦ "Каменица", и първата за страната ПАВЕЦ - "Калин". Успоредно със строителството на Рилската водна каскада се изграждат и съответните пренасящи и разпределителни електропроводи и подстанции. Първоначално се мисли за напрежение 35 kV, но скоро това схващане е изоставено в полза на напрежение 60 kV, което е с над три пъти по-голяма преносна способност и е по-перспективно за целите на електропреноса.

Юни 1926 г. - Пусната в действие подстанция "Орион".Разпределителна подстанция "Орион" в София е една легенда от миналото на областната електрификация. Ненапразно пускането й се счита за повратен момент в историята на общественото електроснабдяване.Първоначалноработис мощност 2 трансформатора по 2 000kVA и напрежение 35/15 kV. Следват разширения на мощностите и подстанцията става свързващ пункт на рилските ВЕЦ с централите на белгийското АД "Електрическо дружество за София и България" и централите в София.

1926 г. - В Своге е поставено началото на Електрификацията АД "Васил Пеев" пуска за нуждите на шоколадовата фабрика малка ВЕЦ с мощност 125 kW.

1926 г. - Пусната е малка ВЕЦ на р. Бистрица в "Диневата воденица". Тогава електричеството влиза и в първите жилищни сгради в днешния Благоевград.

1927 г. - Начало на електрификацията на гр. Кюстендил, независимо че първата електрическа крушка светва още през 1911 г. Първоначално в града са изградени 4 бр. трафопостове 6kV/0,4kV с обща мощност 200 kVA.

1927г. - В Ихтиман братя Цоневи пускат агрегат за индустриални нужди. Борис Зарев пуска първата дизелова централа в Земен с мощност 14 kW.

1930г. - Изгражда се първата дизелова централа в Пирдоп. Тя е с комбинирано предназначение - за индустриални и битови нужди.

1944-1970 г. - Нараства необходимостта от нови мощности. Изграждат се 8 подстанции, развиват се преносната и разпределителните мрежи, използва се напрежение 110kV и 220 kV, а по-късно и 400 kV. По същото време се строят ТЕЦ “София” и ТЕЦ “Трайчо Костов”. Започва подмяната на съществуващата кабелна мрежа ниско напрежение и преминаването й от 150 kV на 380/220V, а на мрежите средно напрежение - от 7kV на 10 kV и от 15 kV на 20 kV.

1 януари 1948 г. - Към Министерството на енергетиката и водното стопанство се създава ДСП “Електроснабдяване” София, което от 1958 г. се преобразува в Стопанско предприятие “Електроснабдяване - столично” с три района.

Дейността му е свързана с поддържането и ремонта на електросъоръженията, с пласмента и инкасирането на електроенергията.

2000 г. - След отделяне от “НЕК” АД със Заповед на Държавната Агенция по енергетика и енергийните ресурси /в момента – Министерство на икономиката и енергетиката/, се учредява Електроразпределение Столично АД. То е правоприемник на стопанското предприятие “Електроснабдяване - Столично”.

2005 г. - Държавното дружество Електроразпределение Столично ЕАД, заедно с Електроразпределение София област ЕАД и Електроразпределение Плевен ЕАД бяха приватизирани. Договорът за приватизационната продажба на акциите бе сключен на 19.11.2004г. между Република България чрез Агенцията за приватизация и CEZ, Република Чехия. Процедурата по приватизацията на ЕРП Столично, ЕРП София област и ЕРП Плевен приключи окончателно в началото на 2005 г. с джиросването от Агенцията по приватизация на 67 % от акциите, закупени от чешката фирма CEZ. С решение на тогавашния Министър на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев, в качеството си на представител на Република България като едноличен собственик на капитала на Електроразпределение Столично, Електроразпределение София област и Електроразпределение Плевен, дружествата приемат нов устав и променят системата си на управление от едностепенна в двустепенна – с надзорен и управителен съвет.

До началото на 2007 г. дружествата притежават по още една лицензия - за обществено снабдяване с електрическа енергия на територията, която обслужват.

3 януари 2007 г. - Визпълнение на изискванията на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката,беше осъществено отделянето в юридическо и организационно отношение на дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества. По този начин дейността по снабдяване с електрическа енергия премина към новоучредено дружество "ЧЕЗЕлектро България" АД, което се явява правоприемник на дейността по снабдяване с електрическа енергия на "Електроразпределение Столично" АД, "Електроразпределение София област" АД, "Електроразпределение Плевен" АД.

2 ноември 2007 г. - Осъществи се сливането на „Електроразпределение София област” АД, „Електоразпределение Плевен” АД и „Електроразпределение Столично” АД. На практика двете разпределителни дружества „София област” и „Плевен” се вливат в „Столично”. Целта на преструктурирането е оптимизиране на дейността на трите електроразпределителни дружества на територията на Западна България, подобряване на тяхното управление и постигане на по-висока ефективност. Това от своя страна осигуряваусловия за равнопоставено обслужване на клиентите в Западна България и въвеждане на единни мерки по поддържане и развитие на мрежата.

29 януари 2008 г. - С решение на Софийски градски съд бе осъществена промяна на името на дружеството от “Електроразпределение Столично” АД на “ЧЕЗ Разпределение България” АД